С много танци, песни и настроение на 28 март 2012 г. в залата на Университета по архитектура, строителство и геодезия се състоя традиционният Пролетен благотворителен концерт на Частна английска гимназия и Частно основно училище „Меридиан 22" под наслов „Да бъде българският род”. Тази година ученици, родители и приятели на училищата обединиха своите усилия, за да подпомогнат Националното училище за фолклорни изкуства „Широка лъка". В рамките на инициативата бяха събрани 1000 лв., който бяха връчени на г-жа Стоянка Тенова-Илчевска, директор на училището в Широка лъка.
Освен на благотворителната кауза, концертът бе посветен на личността и творчеството на Цвятко Благоев – един от основателите на Оркестъра за народна музика към Българското национално радио и телевизия, музикант и композитор, посланик на българския фолклор по света. Бяха представени части от документалния филм на БНТ за популярния и обичан майстор на кавала и кларинета. Публиката имаше също възможност да се наслади на виртуозното изпълнение на Теодосий Спасов, който бе гост на събитието.
Свои размисли в поезия и проза на тема „Моето усещане за родината" прочетоха ученици от Частна английска гимназия „Меридиан 22" (виж по-долу).
Поздравителни адреси към организаторите на благотворителната инициатива бяха изпратени от г-н Сергей Игнатов, министър на образованието, младежта и науката, и д-р Цвета Авджиева, кмет на район "Младост".
С осъществяването на концерта „Да бъде българският род” „Меридиан 22” засвидетелства своето уважение към традициите, родовите ценности и магията на българския фолклор.
***
... България – страна с велико минало. Историята ни е изпълнена с множество примери за патриотизъм и отдаденост към отечеството и няма как да не се наречем с гордост българи. Защо обаче днес се налага да се припомнят думите на Паисий? Защо днешният българин се срамува да се нарече така? Иронията е, че не той трябва да се срамува от България, а тя от него. В миналото много поети, странстващи извън родината, са описвали своята носталгия по нея. Сега обаче изглежда, че странстването е доброволно, а оставането в България е насила. Кой остана тук, да обича изстрадалата ни родина?
Обичта – тя никога не е по равно, винаги от едната страна е по-силна. България обича своите деца, тя го е показвала в миналото, показва го и сега. Тя ни дава всичко, а ние не можем да го съхраним. Дори и да напускаме родината, тя никъде не отива. Имаме ли моралното право да кажем „Тук не е хубаво”, ако не сме прекарвали дори и минутка с отворени сетива към нея. Ако я погледнем с душата си, ще почувстваме дълбокия смисъл, скрит в думите на поета Атанас Далчев –
Не съм те никога избирал на земята.
Родих се просто в теб на юнски ден във зноя.
Аз те обичам не защото си богата,
а само за това, че си родина моя.
Калоян Николов, 10 клас
***
... Може много да пътуваш по този свят, да видиш удивителни места, пленителни картини, но никъде няма да усетиш това чувство на принадлежност, което имаш у дома – в родината си… Днес живеем в отворен свят с широко скроени хора, които се чувстват негови граждани. Моето поколение е устремено към този свят, той е примамлив, защото открива безгранични възможности, предлага удобно и сигурно съществуване. Въпросът е, ако сме се докоснали до него, ще намерим ли пътя обратно, към земята и хората, на които принадлежим. Аз вярвам в потенциала на родината си, вярвам в големите възможности на днешните млади хора, убеден съм, че България има шанс за прекрасно бъдеще, и ако поколението на родителите ни не успее, то нашето със сигурност ще се справи.
Трябва само да се повтори жестът от миналото – да се инвестира в нас – материално и духовно. По този начин, където и да отидем по света, винаги ще изпитваме жаждата да се завърнем при извора.
Аспарух Георгиев, 10 клас
***
Изхвърлиха ти шарената черга,
затъкана на дървен стан.
И везаните ризи на невестите
са в някой сувенирен щанд.
И полските цветя изхвърлиха,
самотна вехне родната природа,
че дъхавият аромат днес прост е
според изтънчената европейска мода.
А кой ли се заслушва във кавала,
на който свири древната гора?
Прогонена от ритмите на чалгата
и твойта чиста песен замълча.
Приватизираха и щедрото ти тяло,
изваяно с труда на всички хора.
А от екрана гордо заявяват,
че ти си идеалът и опората.
И ние бягаме от самотата
на твоята разкъсана снага,
деца космически, деца индиго,
но не и твои, български деца.
Когато ни омръзне да се скитаме
в изкуствен блясък, сред изкуствени лица,
дали ще можем да клонираме
от чистия ти огън пепелта?
Дали ще можем скрити някъде,
от себе си дори,
над тази пепел да поплачем
със истински сълзи....
Моника-Мария Велкова, 9 клас
***
... Родината е люлката на живота. Винаги тя е началото. България не е само химни, флагове и красива природа. Дори най-малките и незабележими неща носят в себе си българския дух. Когато съм в чужбина, най-силно усещам връзката с родното, защото Родината не е просто местоположение на картата, а моят Дом – мястото, където се чувствам най-спокоен и най-силен. Усмивката грейва на лицето ми, ако съм в съседна Гърция и дочуя българска реч. Дори да съм още по-далеч от България, винаги откривам нейните следи. Когато ми замирише на чубрица насред Западна Европа… или когато видя българско вино сред Франция… или когато чуя българска гайда на другия край на света,… когато вкуся истински розов домат със сирене или когато видя бяло, зелено и червено….тогава наистина ме побиват тръпки. Усещането да откриеш следите от своето отечество на чуждо място не може да бъде сравнено с нищо друго на този свят. Кръвта ми започва да кипи, песента „Девойко мари хубава“ се появява в съзнанието ми и отново се чувствам велик, защото съм българин.
Денис Киров, 10 клас
***
... Обичам тревата с полепнали капки роса, реките – пенливи и буйни; планините – високо впили ръце във небето; горите гъсти, с око необхватни; залеза, който чезне в хоризонта; цветята напролет; морето с биещо в скалите сърце; птичите песни в тишината; бабините приказки, запечатани в ума ми…..
Аз те обичам не защото си богата,
… а само за това, че си родина моя.
Антоан Стамов, 8 клас
